Съобщение за грешка

Deprecated function: The each() function is deprecated. This message will be suppressed on further calls in menu_set_active_trail() (line 2375 of /home/aspectst/public_html/includes/menu.inc).

Актуално

Фактори, влияещи върху преживяване на травматичната ситуация

Израстването на всяко дете е тясно свързано с грижещите се за него, значими близки, родители.

Ето защо психо-социалното благосъстояние на едно дете е свързано с неговото усещане за изградено доверие, за обич, за усещането за безопасност и др., емоции, свързани с емоционалната атмосфера в семейната среда.

Най – уязвими са децата, отглеждани в семейства с дефицити и трудности в динамиката на семейното развитие. Децата, живеещи в социални институции и резидентни услуги, децата с увреждания и със специални нужди са също от децата с най-висок риск от трудно преживяване на травматични ситуации, точно поради липсата на опори, които се изграждат в семейството.

Среща, преживяване на неочаквана и внезапназагуба на близък човек, или преживяване , свързано с катастрофални сцени, могат да отключат и повлияят и засилят страховете на децата, да променят отношението към хората и към живота като цяло.

Фактори, благоприятстващи преживяването на трудни ситуации   

         Позитивни взимоотношения и преживяване на емоционална стабилност

Позитивна самооценка и самовъприятие

Изградена и в процес на изграждане позитивна идентичност,

Отлични комуникативни умения

 

Реакции на детето при преживяване на стресово събитие или травма

Преживявайки затруднение, детето започва да търси повече родителя или най-близкия си възрастен и чрез него директно или индиректно се ориентират в начина, по който да реагират.

Детето възприема родителя като най-важният и основен източник на сигурност, ето защо в ситуации на криза, децата се справят толкова добре, колкото и родителите им

Подпомагащи фактори —Взаимоотношения с връстници

Приятелите, съучениците и учителите имат ролята на защитен фактор, подкрепящ детето;

Чрез приятелите детето получава подкрепа, чувства се прието и се забавлява;

Поддържането на връзка със представители на по- широкото семейство, както и на хора извън семейството предотвратява изолацията.;

Благоприятно взаимодействие с училищната среда, учители, треньори и др. , с които детето изгражда позитивни и подкрепящи отношения, вдъхват себеувереност и стимулират активността на детето при решаването на по- трудни и различни познавателните задачи.

 

Най-чести реакции на децата в кризисни ситуации в зависимост от възрастта:

       До 2-3 годишна възраст

Поради зазличия в езиковото развитие и компетентонсти, децата трудно могат да опишат с думи преживяванията си, но въпреки това те ще запазят несъзнавани спомени от видяното, чутото, помирисаното, усетеното.

В кризисни ситуации е възможно децата да плачат повече от обикновено, да променят храненето или качеството и продължителността на съня си, да се прилепват към близките си в по-голяма степен, да демонстрират повече капризи, да са по-лесно раздразними, апатични или превъзбудени в игрите.

 

Типични реакции на децата, в предучилищната възраст (до 6 години)

      Децата по-често се чувстват безпомощни и безсилни по време на криза.

      Най-големият им страх е да не бъдат разделени от родителите си. Показват често признаци на регрес :

— загуба на усвоени навици и връщане към навици, характерни за по-ниска възраст (смучене на пръст, подмокряне, страх да останат сами в стаята, страх от тъмното, кошмари).

— промени в игровата дейност като в нея започва да доминира възпроизвеждането на преживяните събития чрез сюжетните игри и рисунките.

       Загубва на интерес към харесвани досега игри и дейности,

     Рязка промяна в емоцианалното състояние на детето- децата могат да станат пасивни и мълчаливи или хиперактивни и         превъзбудени или капризни и раздразнителни. Ако състоянието се утежни, децата могат да изпадат в отрицание и се отдръпват в себе си. На този фон могат да станат изключително тихи, да избягват приятели и възрастни, да се влоши соматичното им здраве.

Внимание! В такъв случай, не се колебайте, незабавно се свържете с психотерапевт или психолог, на когото имате доверие!

 

Най-чести реакции на децата в кризисни ситуации вв начална училищна възраст (до 10 години)

Децата могат да разбират в по-голяма степен събитията и това може да провокира много различни реакции като вина, гняв, висока тревожност, чувство за провал, отказ да изпълняват вече изградени хигиенни дейности, слаба концентрация на вниманието, нежелание да учат или пък да подхождат към ученето с прекомерен перфекционизъм.

Някои деца могат несъзнавано да се опитат да заемат позицията на спасители, други могат да се преживяват като жертви, трети да се вкопчат в нещата, които умеят и да избягват да се ангажират с нови дейности.

На пръв поглед поведението им може да изглежда променливо, тъй като децата често се опитват да се справят, с това което не разбират и имат нуждата да установят контрол върху случващото се.

— Някои от децата имат потребност да говорят много обстойно и детайлно, но други желаят само да слушат какво говорят другите, не задават въпроси и дори изглежда, че не се интересуват.

 

Най-чести реакции на децата в кризисни ситуации при тинейджърите (до 18 години)

Демонстрират поведение, подобно на възрастните;

Част от младежите предпочитат да се изолират, стават раздразнителни, склонни са да отхвърлят правила; други-обратно.

Демонстриране на агресивно или автоагресивно поведение, прибягване до употреба на алкохол и психоактивни вещества;

Промяна в навиците за хранене, поява на разнообразни хранителни нарушения;

Преживяване на страх, плахост, затвореност и изолиране. Младите хора започват да отбягват контактите с връстници, не желаят да говорят за случващото се.

За да не изглеждат „различни“ , често тези тинейджъри не споделят тревогите си и се държат все едно нищо не се е случило.

При поява на тези признаци, бъдете бдителни, консултирайте се с специалист!

 

Реакциите на децата с психично страдание, умствено изоставане и увреждания

 Децата от тази група са особено уязвими.

Възможно е в резултат на кризисната ситуация двигателната им активност да се повиши или да се редуцира, да се подсилят съществуващите стереотипи и ритуални действия, да се задълбочи екстремно вразката с обектите, както и да се появят нови необясними поведения.

В определени случаи може да се наблюдава регресия или загуба на вече усвоени навици и умения.

При психотичните деца може да има тенденция към подсилване на страховете, които обикновено са силно натрапчиви и трудни за символизиране от детето.

При голям спектър от децата е много вероятно да се реактивират стари и неподходящи нарушения във взаимоотношенията с близките, което неминуемо ще се отразят на цялостното бъдещо психо-социално функциониране.

Бъдете внимателни, консултирайте се със специалист!

 

Как да помогнем на децата?

Правилният подход към децата в началото на бедствената ситуация и по-късно,  при нейното развитие,  ще позволи на родителите да ги подготвят за предстоящите промени и ще помогне да се предотвратят по-тежки психо-социални последици.

Всяко действие на родителите  е важно да бъде съобразено с въздействието, което може да има върху всяко  дете.

Ето защо са следващите насоки!

Използвайте подкрепяща комуникация

Подкрепящата комуникация - детето се чувства изслушано, чуто и разбрано в семейството.

Препоръки:

Внимателно изслушвайте детето и му покажете, че истински се интересувате от думите и чувствата му.

       Обмисляйте отговорите си,редуцирайте критиката и негативните изказвания. 

        Дръжте се спокойно и не избягвайте прекомерната експресия на емоциите.

 На „непослушанието“ отговорете с внимание и търпение,  създавайте условия детето да се изразява пълноценно.

Не подценявайте интелигентността на децата, проявете уважение към тях и не си мислете, че знаете какво мислят и чувстват.

 Постарайте да се вслушате и да разпознаете всички сигнали, които детето ще ви подаде чрез думите си, игрите, рисунките, въпросите, чрез тялото и цялостното си поведение.

Играйте с децата

Съвместните дейности подпомагат и повлияят децата и на връзката ви с тях.

Те могат да развиват децата, да предизвикат положителни емоции, да ги подпомогнат да споделят, да ги научат на самоконтрол и спазване на правила, да им позволят да влязат в друга роля и да заемат различни позиции.

Играйте различни ролеви игри. Използвайте кукли, анимации, картинки и други играчки, с кои то разполагате. Осигурете пространство на детето да търси и изобретява! Знайте, че не самата играчка сама по себе си е важна за детето, а това, какво то изнамира .

Оставете се да бъдете водени от детето, нека то да твори и предлага, да задава роли, а  вие се включвайте като него послушен партньор.

        Четете и разигравайте любимите приказки.

Играйте, общувайте и се веселете

Рисувайте, творете, моделирайте и майсторете с продукти, каквито имате или детето открие в дома ви.

Чистете заедно, организирайте събитие с чистене, разбира се , в граници, необходими за безопасносттта на детето.

Играйте на «лекарски, бърза помощ и др.»,, визуализирайте с картинки, песни или анимация изскванията за хигиена.

Използвайте чувството си за хумор и правете маски с образ на вирус и др., като целта е да визуализирате и дедраматизирате страховете на детето.

Рисувайте вируса, измислете истории с новите герои лекарите, погрижете се за любимата играчка, постройте нови болници, забъркайтемоделирайте вируса и др.

С по- големите деца:

Интересувайте се как върви дистанционното обучение и се оставете тинейджърите да ви научат как да се оправяте с технологиите.

     Разменете роли, предложете на по- големите деца да ви са учители и да ви научат на урока от училище.

 Поговорете  си с тях за всички „незначителни“ за вас неща, които интересуват тях в момента.

Гледайте и обсъждайте филми и книги, разказвайте си спомени и разглеждайте снимки.

Заедно засадете цветя на терасата или в градината. Не забравяйте, че в семейните дейности и игри могат да включат както малките, така и големите.

 

Помнете:

 

В максимална степен се придържайте към обичайния за семейството ритъм на ежедневните задачи и ангажименти.

В ситуацията на преживявана криза много неща могат да се разбъркат и голяма част от доскорошните приоритети ще отстъпват мястото си на други.

Ето защо, доколкото е възможно се опитайте да се придържате към вече установения семеен ритъм на ежедневните дейности (ставане в определен час, закуска, обяд, вечеря, следобеден сън, време за училище и за домашни, обичайни работни задачи и т.н.), както и спазвайте семейните си ритуали.

 Последните създават чувство на стабилност, основаващо се познатото и контролираното като редуцират стреса от неясните, неочакваните, непознатите нови обстоятелства.

Поддържайте добри нива на физическа активност

Спортувайте! Започнете деня си с лека ведрина или компекс упражнения!

     Травматичните преживявания се отразяват и преживяват телесно.

Ето защо, в условия на принудително ограничаване на свободното движение е изключително важно вие и децата ви да запазите добро ниво на физическа активност.

      Спортувайте в къщи като използвате подръчни средства и мебели. — Танцувайте и слушайте музика, заедно играйте на „Таланти”.Чистете заедно и подреждайте шкафовете, за които никога няма достатъчно време.

  Майсторете, работете в градината ,на балкона и др.

Всичко това са дейности, свързани с телесно натоварване, които са много важни, за да се изразходи натрупаното телесно напрежение, да се „разтовари” психичната дейност, да се облекчи тялото и мислите.

Общувайте, говорете с детето за необичайната ситуация

Уверете детето, че това което преживява е нормална реакция на абнормни обстоятелства, които в един момент ще свършат.

Изключително важно е да се убедите, че детето ви възприема кризата като ограничен период от времето с начало и с край.

Идеята за времево ограничаване на кризисната ситуация предполага, че всичко има начало и край и детето не е поставен опред ситуация на произвол. Убедеде го, че всяка трудна ситуация свършва и след нея идва нещо по-хубаво.

Формирането на подобна нагласа в детето води до създаване на предпоставки за развитие на по-добра емоционална гъвкавост, по-успешни стратегии за адаптация и по-позитивна перспектива за себе си и бъдещето.

Предоставяйте информация от надежни източници

Потърсете надежни източници за информация и насърчавайте детето да прецизира и филтрира информацията;

Постарайте се информацията да бъде достъпно представена за детето;

Избягвайте прекалената драматичност в изказа и бъдете емоционално стабилни, за да вдъхнете сигурност на детето.

Общуване и подкрепа на детето от мрежата от познати и близки

Общуването може да се осъщетвява и по различни начини: —Потърсете възможности за общуване чрез технологиите;

Осигурете дистанционна връзка с приятелите на детето и с другите близки;

Общуването може да бъде с различни технически средства-телефон, разговори, изпращане на снимки , рисуване на картини и др.

Обменът оказва благотворен ефект върху детето като му помага да се фокусира върху други теми, извън кризисните обстоятелства и да въведе в деня си някаква форма на разнообразие.

Връзката с връстниците позволява на детето да се развива в условията на равностойни взаимоотношения, както и да обогатява своите социални и личностни умения.

 

При децата със затруднения в развитието

Погрижете се внимателно и осъзнато за децата със затруднения в развитието.

При децата с нарушения в развитието не е възможно да бъдат давани принципни насоки, поради индивидуалната специфика на всяко дете.

Потърсете консултация с психолог, или психотерапевт, за да се дадат насоки изцяло съответстващи на личността и затрудненията  на детето ви.

 

Останете си вкъщи!