Съобщение за грешка

Deprecated function: The each() function is deprecated. This message will be suppressed on further calls in menu_set_active_trail() (line 2375 of /home/aspectst/public_html/includes/menu.inc).

Психотерапия - БЛОГ

ПСИХОТЕРАПИЯ и ПСИХОТЕРАПЕВТИЧНИ МЕТОДИ
 
В настоящата страница ще се разгледат някои основни терминологични определения с цел да бъде получена обща информация за:
 
КОНСУЛТИРАНЕТО, ПСИХОТЕРАПИЯТА и ПСИХОДРАМАТА 
 
КОНСУЛТАЦИЯ, психологическа, - (от англ. ез. counceling) - Вид взаимопомощ, която се характеризира с препоръки за действия, основаващи се на връзката между проблема на клиента и научно- психологическа и обществено утвърдена концепция за нормите, целите, стратегиите на житейската практика (Речник по психология, 1989, София, с. 229)
 
Какво представлява “КОНСУЛТАТИВНАТА ТЕРАПЕВТИЧНА СЕСИЯ”
 
Обикновено всяка сесия започва с консултиране. Времетраенето е около 50 минути, където с клиентът води разговор относно заявен проблем. Впоследствие се достига да терапевтичен договор, в който се определя вида лечение, възможната продължителност,  резултати.  
 
КОНСУЛТАНТЪТ
 
Необходимо е да се подчертае, че за извършване на психологично консултиране е необходимо специалистите да притежават нужната академична квалификация в областта на предвидените им функции и да се ангажират само в области, в които имат необходимите познания, обучение и опит. 
 
В процеса на психологично консултиране консултантът може да направи срещи със социалния работник, с учителя, с представители на други институции, може да бъде препоръчана психотерапия, посещение при клиничен психолог, лекар или към друг професионалист.
 
КАКВО Е ПСИХОТЕРАПИЯТА?
 
ПСИХОТЕРАПИЯ - определя се като интерперсонална, основаваща се на определени отношения, интервенция, използвана от обучени терапевти, за оказване помощ относно заявени проблеми в живота на клиента. Резултатите от психотерапевтичната помощ могат да бъдат представени най-основно като: 
- повишаване на личното усещане за  благосъстояние и комфорт от страна на клиента
- редуциране на субективните дискомфортни преживявания на клиента
- подобряване на уменията  за  взаимоотношенията му в група (например в семейство, работна среда и др.)
- укрепване и подобряване на цялостното психическо здраве на клиента 
 
Психотерапевтите използват широка гама от психотерапевтични техники, базиращи се на преживяване на опита, диалог, общуване и промяна в поведението. Психотерапията е изцяло насочена към психическото състояние или психическото събитие, към преживяванията и тяхното преработване, към конфликти, невротични нагласи, акцентирано поведение на отбягване и др. Психотерапевтът обикновено разглежда тези неща като предпоставка и последствие за организма.
 
ПСИХОДРАМАТА  
 
    Психодрама е един от психотерапевтичните  методи създаден от Джейкъб Леви Морено скоро след психоанализата. Той е предимно групов метод, но развива възможности и за работа в диада (индивидуална психотерапия). Освен в психотерапията психодрамата намира много добро приложение в обучението, организационното развитие и театъра.  Извън работата с протагонист психодрамата предлага възможности за обогатяване на “ролевия репертоар” и повишаване на “ролевата гъвкавост”, спонтанността и креативността чрез ролеви игри (“ролеви тренинг”) в група.
        Особено ефективно е използването на психодрамата като  метод  за изразяване на неизразени или блокирани чувства, за отриване, постигане и практикуване на промяна в поведението, лично задоволство и щастие в живота.
 
КОГА Е НЕОБХОДИМО ДА СЕ ОБЪРНЕМ КЪМ  ПСИХОТЕРАПЕВТ ?
 
При деца и юноши:
 
От 1 до 3 години
Детето изглежда неконтактно, забавени реакции, не изразява чувства.
От 3 до 6 години
Нощни страхове,  затруднения при сън. Дедетоима артикулационни нарушения,  отказва да говори или има тип"бебешки говор", проявява хиперактивност, изоставане във физическо и възрастово развитие и др. 
От 7 до 10 години 
Детето среща затруднения в концентрацията, в обучението и усвояването на учебния материал, в  общуването с връстници, и др.
От 10 до 18 години 
Употребява алкохол и наркотици, Поведенчески затруднения, неконтактност, или прояви на агресия и/или автоагресия . Прави опити за самонараняване, самоубийсвто и др....
 
Детската психотерапия е процес, който изисква съвместни усилия на семейство, учители и психотерапевти. Същевременно "Всички ние – лекари, педагози или просто родители – сме убедени, че децата са човешки същества, но въпреки това не преставаме да се отнасяме към тях като към вещи под претекст, че тяхната човешка същност ще настъпи утре. Ние не преставаме да ги подчиняваме на фактически оценки, които под различни форми представляват смазващи присъди. Нашите усилия да разберем умствено изостаналото дете и да му помогнем, които се изразяват в диагнози, измервания на коефициента на интелигентност, избор на методи за обучение, често  могат да го зазидат в неговата инвалидност. Доказателство за това е, че тези преценки и тези измервания нееднократно са били опровергавани от развитието на детето....”( Мод Манони  „Изоставащото дете и неговата майка” стр.8)
 
Случаят „Р“.
Май 2011
Р. е дете на 7 години. За консултация при мен е насочен от моя колежка, психолог, при която семейството е било за диагностика. Детето проявява следните симптоми: трудности при говорене, тип “бебешки“ говор, равна интонация, хиперактивност, проблеми в училище и с връстници, диагностицирани интелектуални затруднения.  
След година работа при психотерапевт, успоредно с усилията на педагози и семейството, Р. промени речта си, изразяваше  се с повече думи, разказваше истории, макар и кратки, които пожелаваше сам да разкаже в час, започна да срича и назовава числата, рисува уверено, настъпи цялостна промяна и израстване в отношенията към близки, връстници и учители.”
 
Случаят Л.
Майката на Л. се обади със заявка за консултация. Спомена, че Л.е дете на 6 год. често боледува, особено след развода на родителите си. Уточни се, че детето има кошмари, страхува се, когато се прибира в семейното жилище, често търка ръката си с мокри кърпички, до степен че се самонаранява. Вследствие на психотерапевтичната помощ и интервенция, детето престана да търка яростно ръката и тялото си, страховете и кошмарите поизбледняха и после изчезнаха; за детето и майката се бе отворило пространство, в което да бъдат отработени съществуващите конфликти и травми.
 
При възрастни:
 
Знаци, които  напомнят, че личността или двойката имат нужда от  психотерапевтично консултиране:
  • Постоянно усещане на скръб и тъга, вина или безполезност;
  • Социална изолация; 
  • Загуба на интерес от всекидневните дейности и взаимоогношения;
  • Депресия; 
  • Тревожност или необяснима възбуда; 
  • Повишена бърза смяна на настроенията;
  • Постоянна тревожност, свързана с инфертилитета; 
  • Разногласия с брачния партньор/ка;
  • Трудности при концентрация и запомняне ;
  • Повишена употреба на алкохол и опиати; 
  • Промяна в апетита, теглото или навиците за сън;
  • Мисли за самоубийство или смърт;
  • Трудности в интимното общуване. 
/ American Society for Reproductive Medicine/
 
Какви са типичните стратегии за намиране на изход? Какво обикновено правят хората, избягвайки психотерапията ?
/по мат. от чуждестанен печат/
 

СЛУЧАИ ОТ КЛИНИЧНАТА ПРАКТИКА

Още малко за  ПСИХОАНАЛИЗАТА
“Психоанализа се отдиференцира от другите психологични школи и направления, и се определя като метод, който  отхвръля решаването на заявения  проблем  - страданието,  недоволството [malaise],  лошите чувства чрез преработване на симптома”.
 
1.   П. се обади със заявка за психотерапия във връзка със системни семейни проблеми и лабилност в поведението. В хода на консутирането, се очертаха семейни модели, които П. несъзнателно възпроизвежда в своя живот. Необходимо бе П. чрез  подкрепата на психотерапевта в рамките на година и половина работа, да премине през конфликтите и изгради успешен модел на вазимоотношения.
 
2. “Г-н B се ориентира към психоанализа  поради соматичен симптом, който медицината не бе способна да лекува: хипер тревожност, която, бе започнала да  го парализира изцяло, така че преди десет години, когато се срещнах с него за първи път в кабинета си, той не можеше да ходи на работа от преди една година. Той беше станал, както той самият казваше, толкова напрегнат, стресиран и изпитващ  постоянен гняв. Този гняв е вид блокирана ярост  ”. 
В този клиничен случай, видният френски психоаналитик Dominique Holvoet постепенно разкрива основния проблем, установява структурата на субекта, както и причината за вътрешните  въображеми мисли на пациента - т.е. неговата хипер тревожност.  Този случай се показва как чрез анализа на субективната позиция на пациента се открива терзанието на  един дълбоко наранен мъж, всеки път, когато Другият на заявката се появи, което във въображаемото би могло да звучи така: “ако ти сега желаеш моето падение, ето ти го!”.  По този начин, пациентът е захванат категорично от едно обсесивно желание -  желанието да се унищожи  желанието – едно искане за смърт. 
В психоаналитичната практика “ симптомът преминава от състоянието на повтарящ се начин на поведение .....към възможността за редуциране на проявлението, с други думи - възможността за опознаване и опитомяване на  това неподлежащо на изменение реално на симптома, като се предлага едно ново обяснение и преформулиране на наслаждението, една нава платформа за наслаждението. Новият статус на симптома, разделен от значението, помиряването с реалното, отваря пътя към редуциране на поведенческия проблем. По този начин, новата отговорност като възможност е извлечена за анализанта от аналитика.”.
Ориентацията на Психоанализата  е  “… не да позволи на някой да продължи да следва знаците на значението, а вместо това да потърси истината за това значение -  симптом, за да стигне до същността на проблема, отприщваща невъзможността за регулиране на  това поведение. 
Чрез този частен случай, Dominique Holvoet отбелязва новият статус на симптома, симптомaтичният остатък след разбулването на фантазните мисли. 
/ По материали на електронния журнал за психоанализа "HURLY-BURLY ", Nov.2012./
 
Страница във Facebook
 

 

LACANIAN COMPASS
https://www.lacaniancompass.com/lacanian-compass
Flash Cartels, towards Clinical Study Days 12.
be held in Miami Beach, FL (January 18th - 20th) 2019
The Theme “Constructions in Analysis: The Psychoanalytic Subject in the Maze”,
Sunday, January 13th (11-1 EST).

Family constructions and reconstructions
Yordana Hristozova - Mandradzhieva, Phd, psychotherapist, psychoanalyst in formation
Christmas time has always been associated with the family warmth and a happy family atmosphere.
In that field, an article in New York times -„The Relentlessness of Modern Parenting“, published on 25th December 2018 by Claire Cain Miller points some interesting questions to me. In it it is said that “Raising children has become significantly more time-consuming and expensive“.An example is given with a mother, who explained that her son was being enrolled in several activities as piano at the age of 5, soccer practices at the age of 4, also swimming lessons, martial arts. The author quotes the social scientist‘s comment, that „the relentlessness of modern-day parenting has a powerful motivation: economic anxiety“. And later there is explained also that „For parents, giving children the best start in life has come to mean doing everything they can to ensure that their children can climb to a higher class, or at least not fall out of the one they were born into“.
Another observation is included, made by Jessica, a sociologist at Indiana University: „Intensive parenting is a way for especially affluent white mothers to make sure their children are maintaining their advantaged position in society.“”
While these issues are based on social observations of a large number of people, the psychoanalysis deals with the complexitieson the individual level.
What does psychoanalysis say about that intensive parenting ? Is it a symptom of the family couple or a signifier of the subject?
Lacan says in „Note on the child“ that „A symptom may represent the truth of the family couple““ and later he points that „ The articulation is much more limited when the symptom that comes to dominate arises from the subjectivity of the mother. In this case the child is directly concerned as the correlate of a fantasy““.
A woman, in her mid 30-ies‘ has came for a analises.She is a mother of two kids, a girl , at the age of 6 and a babyboy. The initial demand is: to analyses herself for a professional purpose and in parallel to pay attention to her family troubles. She claims that she is getting aggressive easily to her husband as well as to her daughter.Through the analyses a family drama has been reveals , where the Jouissanceof the mother as perfect cares were not balanced by the Name of the Father and her husband potential. Something pushes the patient to act out: to cary to her daughter to the point of exhaustion, to involve herself in several facebook events and discussions, to organizes some events simultaneously. Her daughter is being enrolled in number of activities as ballet, piano lessons, musical lessons. Mother‘s idea is to „make her daughter being special, from „an upper class“.
Her professional activity is also stamped by her personality. Working with emotionally disturbed patiens without supervising becameanother field for her to manifest her symptom. Practising this job as a psychologist is her attempt to construct a solution for the subjective urgency and respectively to find a place to question the ethics of the professional standards, which are not regulated by the government.
In this case the different questions of being a daughter, a woman and a mother has been appeared urgently. The woman‘s subjectivity is frequently trying to ruin the framework of the therapy sessions, inventing different reasons. The fail of the Name of the Father in a particular society, especially in a country after post totalitarian regime, where lack of regulative mechanisms is evident in many aspects, especially in practicing psychology today, also impacts her personal constructions and phantasies.
„“The family s a birthplace of discourse, of domination“, claims Marie-Helene Brousse in her editorial words to the journal Hurly-Burly „Family dramas- family traumas, 2017“. She concludes that :“ In analysis, one learns to make do without the family in order to make use of it“.
Another young woman, in her 30-ies, soon after her second child, comes to analysis with the intensive body symptoms. Due to her analytic work, she understood that she was being raised in a family with alcohol addicted father and this impacts her choises. Her present motherhood poses question again imperatively for her to look for some solutions. In her efforts to pursue her subjective truth, she discovers that being a daughter and a woman does correlate with the role of the mother in a special way. Analyzing her personal issues and crossing her phantasm to - be a perfect mother, who is trying to involve her children in numerous events, reduces her anxiety and actings out.
In that aspect, Daniel Roy states that: „The only truth that a family can give a child is a transmission operating on the vectors of lack and name““(in Introduction to „Note on the child“Hurly-Burly, 2017)
Being touched by psychoanalysis, is a way to look for the subjective truth in the era of Fail of the Name of the Father and to face many questions the present time as well as to elaborate family reconstructions.

Lacanian Compass is a group dedicated to the development and promotion of the Lacanian orientation of psychoanalysis in the United States, psychoanalysis as first described by Sigmund Freud and elaborated by Jacques Lacan and Jacques-Alain Miller.
Lacanian Compass is an associated group of the New Lacanian School (NLS) and our programs are in coordination with the World Association of Psychoanalysis (WAP). Activities of Lacanian Compass include weekly seminars, Clinical Study Days (CSD), virtual seminars, the LC Express journal, and cartels.